Йоан

8 А Исус отиде на Маслиновата планина. 2 Но на разсъмване отново се появи в храма. И всички хора идваха при него, а той седна и започна да ги поучава. 3 И ето, книжниците и фарисеите доведоха една жена, която беше хваната в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 му казаха: „Учителю, тази жена беше хваната по време на самото прелюбодейство. 5 Моисей постанови в Закона да убиваме с камъни такива жени. А ти какво ще кажеш?“ 6 Разбира се, те казаха това, за да го подложат на изпитание и да има за какво да го обвинят. Но Исус се наведе и започна да пише с пръст по земята. 7 Понеже не преставаха да го питат, той се изправи и им каза: „Нека онзи от вас, който е без грях, пръв да хвърли камък по нея.“ 8 И като се наведе отново, продължи да пише по земята. 9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, започвайки от старейшините, и той остана сам с жената, която стоеше в средата. 10 Като се изправи, Исус я попита: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, господине.“ Исус каза: „И аз не те осъждам. Върви си и недей да вършиш повече грях.“

12 А Исус отново се обърна към тях с думите: „Аз съм светлината+ на света. Който ме следва, изобщо няма да ходи в тъмнина,+ но ще притежава светлината на живота.“ 13 Тогава фарисеите му казаха: „Ти сам свидетелстваш за себе си, твоето свидетелство не е истинно.“ 14 Исус им отговори: „Дори и сам да свидетелствам за себе си,+ свидетелството ми е истинно, защото знам откъде дойдох и къде отивам.+ Вие обаче не знаете откъде дойдох и къде отивам. 15 Вие съдите според външността*,+ аз обаче не съдя никого.+ 16 А дори и да съдя, съденето ми е истинно, защото не съм сам, но с мене е Бащата, който ме изпрати.+ 17 Също и във вашия Закон е записано: ‘Свидетелството на двама души е истинно.’+ 18 Аз свидетелствам за себе си, а също и Бащата, който ме изпрати, свидетелства за мене.“+ 19 Тогава те го попитаха: „Къде е твоят Баща?“ Исус отговори: „Вие не познавате нито мене, нито моя Баща.+ Ако ме познавахте, щяхте да познавате и Баща ми.“+ 20 Тези думи той каза в съкровищницата,+ когато поучаваше в храма. Но никой не го хвана,+ защото часът му+ още не беше дошъл.

21 Той продължи да им говори: „Аз си отивам и вие ще ме търсите,+ и въпреки това ще умрете в греха си.+ Където отивам аз, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите казаха: „Дали няма да се убие? Защото казва ‘Където отивам аз, вие не можете да дойдете’.“+ 23 Той им каза още: „Вие сте от долните места, аз съм от горните места.+ Вие сте от този свят,+ аз не съм от този свят.+ 24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си.+ Защото ако не вярвате, че съм това, което казвам, че съм, ще умрете в греховете си.“+ 25 Тогава те го попитаха: „Кой си ти?“ Исус им каза: „Защо изобщо говоря с вас? 26 Имам да казвам много неща за вас, а също и да съдя. Но онзи, който ме изпрати, говори истината и аз казвам на света точно това, което чух от него.“+ 27 А те не разбраха, че той им говореше за Бащата. 28 Затова Исус каза: „След като издигнете+ Човешкия син,+ ще знаете, че аз съм това, което казвам, че съм,+ и че не върша нищо от себе си,+ но каквото ме е научил Бащата, това говоря.+ 29 И този, който ме е изпратил, е с мене, не ме е оставил сам, защото винаги върша онова, което му е угодно.“+ 30 Докато говореше това, мнозина повярваха в него.+

31 Тогава Исус каза на повярвалите в него юдеи: „Ако останете в моето учение,+ наистина сте мои ученици, 32 и ще знаете истината+ и истината ще ви освободи.“+ 33 Те му отговориха: „Ние сме потомци на Авраам+ и никога не сме били роби на никого.+ Защо казваш ‘Ще бъдете свободни’?“ 34 Исус им отговори: „Казвам ви самата истина, всеки, който върши грях, е роб на греха.+ 35 И не робът остава завинаги в семейството, а синът остава завинаги.+ 36 Затова ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете свободни.+ 37 Знам, че сте потомци на Авраам, но искате да ме убиете,+ понеже не приемате учението ми.+ 38 Аз говоря това, което съм видял при моя Баща,+ а вие вършите онова, което сте чули от вашия баща.“ 39 Те му отвърнаха: „Нашият баща е Авраам.“+ Исус им каза: „Ако сте деца на Авраам,+ вършете делата на Авраам. 40 Но сега искате да убиете мене — човекът, който ви каза истината, чута от Бога.+ Авраам не правеше това.+ 41 Вие вършите делата на баща си.“ Те му казаха: „Ние не сме родени от блудство, имаме един Баща,+ Бог.“

42 Исус им каза: „Ако Бог беше вашият Баща, щяхте да ме обичате,+ защото аз дойдох от Бога и съм тук.+ Не съм дошъл от себе си, но Той ме изпрати.+ 43 Защо не знаете за какво говоря? Защото не можете да слушате моето учение.+ 44 Дяволът+ е вашият баща и вие искате да изпълнявате желанията на баща си.+ Той беше убиец още когато започна да ходи по свой път+ и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато лъже, говори според своята същност, защото е лъжец и баща на лъжата.+ 45 От друга страна, понеже аз казвам истината, вие не ми вярвате.+ 46 Кой от вас основателно ме обвинява в грях?+ Ако аз говоря истината, тогава защо не ми вярвате? 47 Който е от Бога, слуша думите на Бога.+ Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.“+

48 В отговор юдеите му казаха: „Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин+ и в тебе има демон?“+ 49 Исус отговори: „В мене няма демон, но аз отдавам почит на Баща си,+ а вие ме позорите. 50 Аз не търся слава за себе си,+ друг е Онзи, който търси и съди.+ 51 Казвам ви самата истина, който спазва моето учение, изобщо няма да види смърт.“+ 52 Юдеите му казаха: „Сега вече знаем, че в тебе има демон.+ Авраам умря,+ също и пророците,+ а ти казваш ‘Който спазва моето учение, изобщо няма да изпита+ смърт’. 53 Нима си нещо повече+ от нашия баща Авраам, който умря? Пророците също умряха.+ За кого се представяш?“ 54 Исус отговори: „Ако сам прославям себе си, славата ми е нищо. Този, който ме прославя, е моят Баща,+ за когото казвате, че е вашият Бог, 55 но въпреки това не го познавате.+ Аз обаче го познавам.+ И ако кажа, че не го познавам, ще съм като вас — лъжец. Но аз го познавам и спазвам думите му.+ 56 Вашият баща Авраам се радваше много на възможността да види моя ден+ и го видя, и се зарадва.“+ 57 Но юдеите му възразиха: „Как така ти, без да имаш и петдесет години, си виждал Авраам?“ 58 Исус им отвърна: „Казвам ви самата истина, аз вече бях, преди Авраам да се появи.“+ 59 Тогава те взеха камъни, за да ги хвърлят по него,+ но Исус се скри и излезе от храма.