Марко

14 А след два дни+ бяха Пасхата+ и Празникът на безквасните питки.+ И главните свещеници и книжниците търсеха начин да го хванат с хитрост и да го убият,+ 2 но казваха: „Да не бъде на празника, защото може да се надигне недоволство сред народа.“+

3 И когато той беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,+ и се беше разположил край трапезата, дойде една жена с алабастров съд, пълен с благоуханно масло, много скъп чист нард. Тя счупи алабастровия съд и изля маслото върху главата му.+ 4 А някои сред тях се възмутиха и си казаха един на друг: „Защо беше похабено благоуханното масло?+ 5 Та нали можеше това благоуханно масло да бъде продадено за над триста динария* и те да се раздадат на бедните!“ И те много ѝ се ядосаха.+ 6 Но Исус каза: „Оставете я. Защо я притеснявате? Тя извърши добро дело за мене.+ 7 Защото бедните са винаги с вас+ и когато поискате, винаги можете да им направите добро, но аз няма да съм винаги с вас.+ 8 Тя направи каквото можеше: предварително изля благоуханното масло върху тялото ми, за да го подготви за погребение.+ 9 Казвам ви истината, навсякъде по света, където бъде проповядвана добрата новина,+ ще се говори и за това, което направи тази жена, като спомен за нея.“+

10 И Юда Искариот, един от дванайсетте, отиде при главните свещеници, за да им го предаде.+ 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат сребърни пари.+ Затова той започна да търси удобен случай да го предаде.+

12 В първия ден на Празника на безквасните питки,+ когато по обичая се принасяше пасхалната жертва, учениците+ го попитаха: „Къде искаш да отидем и да ти приготвим да ядеш пасхата?“+ 13 Тогава той изпрати двама от учениците си и им каза: „Влезте в града и там ще ви срещне мъж, носещ глинен съд с вода.+ Вървете след него 14 и където влезе той, кажете на стопанина на тази къща: ‘Учителят каза: „Къде е гостната стая, в която да ям пасхата+ с учениците си?“’+ 15 И той ще ви покаже голяма горна стая, подредена и готова, там пригответе всичко за нас.“+ 16 И учениците тръгнаха, влязоха в града и намериха нещата така, както той им беше казал. И приготвиха всичко за Пасхата.+

17 А като настъпи вечерта, той дойде с дванайсетте.+ 18 И когато се бяха разположили край трапезата и се хранеха, Исус каза: „Казвам ви истината, един от вас, който яде с мене,+ ще ме предаде.“+ 19 Те се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Да не би да съм аз?“+ 20 Той им отговори: „Това ще е един от вас, дванайсетте, който топи заедно с мене в същото блюдо.+ 21 Наистина, Човешкият син си отива, точно както е записано за него, но горко на онзи, който ще предаде Човешкия син! За този човек щеше да бъде по–добре да не се беше раждал.“+

22 И докато ядяха, той взе хляб, благодари в молитва*, разчупи го и като им го даде, каза: „Вземете, това представя* моето тяло.“+ 23 После взе чаша и благодари в молитва, подаде им чашата и всички пиха от нея.+ 24 И им каза: „Това представя моята ‘кръв+ на договора’,+ която трябва да се пролее+ в полза на мнозина.+ 25 Казвам ви истината, няма да пия вече от плода на лозата до деня, когато ще пия от новия плод в царството на Бога.“+ 26 Накрая, след като изпяха песни на възхвала,+ те отидоха на Маслиновата планина.+

27 И Исус им каза: „Всички вие ще се отвърнете от мене, понеже е записано: ‘Ще погубя пастира+ и овцете ще се разбягат.’+ 28 Но след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.“+ 29 А Петър му каза: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе, аз няма да се отвърна!“+ 30 Тогава Исус му отговори: „Казвам ти истината, днес, още тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от мене.“+ 31 Но той повтаряше още по–разпалено: „Дори ако трябва да умра с тебе, пак няма да се отрека от тебе!“ И другите казваха същото.+

32 Тогава стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, и Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се моля.“+ 33 А той взе със себе си Петър, Яков и Йоан.+ И го обзе дълбок смут и силна тревога.+ 34 И им каза: „Душата ми е дълбоко нажалена,+ дори до смърт. Останете тук и стойте будни.“+ 35 И като се отдалечи малко, той падна по очи на земята и започна да се моли, ако е възможно, този час да го отмине.+ 36 И каза още: „Авва*, Татко*,+ за тебе всичко е възможно, махни от мене тази чаша. Все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.“+ 37 И като дойде, ги завари да спят и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не ти ли стигнаха силите поне един час да останеш буден?+ 38 Стойте будни и се молете,+ за да не попаднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта е слаба.“+ 39 И той пак се отдалечи и се молеше, като казваше същото.+ 40 И се върна отново и ги намери да спят, понеже клепачите им бяха натежали. А те не знаеха какво да му отговорят.+ 41 И той дойде за трети път и им каза: „В такъв момент вие спите и си почивате! Стига! Часът дойде!+ Ето, Човешкият син бива предаден в ръцете на грешниците.+ 42 Станете и да вървим!+ Ето, предателят ми е близо.“+

43 И веднага, още докато той говореше, дойде Юда, един от дванайсетте, и с него имаше множество с мечове и тояги, изпратено от главните свещеници, книжниците и старейшините.+ 44 А неговият предател се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража.“+ 45 И като отиде направо при него, той се приближи и каза: „Учителю*!“, и го целуна.+ 46 Тогава те го хванаха и го поставиха под стража.+ 47 Но един от стоящите там извади меча си и като удари роба на първосвещеника, му отряза ухото.+ 48 А Исус им каза: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник?+ 49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах хората,+ а вие не дойдохте да ме заловите. Всичко това става, за да се изпълни Писанието.“+

50 И всички го изоставиха+ и избягаха.+ 51 Но един млад човек, облечен само с дреха от фино ленено платно, го следваше отблизо. И те се опитаха да го хванат,+ 52 но той остави ленената си дреха и избяга гол*.

53 След това отведоха Исус при първосвещеника, и всички главни свещеници, старейшини и книжници се събраха.+ 54 А Петър го следваше отдалече+ чак до двора на първосвещеника и седеше при домашните служители, като се грееше край огъня. 55 Междувременно главните свещеници и целият Синедрион* търсеха свидетелство срещу Исус, за да го убият,+ но не намериха нищо.+ 56 Всъщност мнозина лъжесвидетелстваха срещу него,+ но свидетелствата им бяха противоречиви.+ 57 А някои станаха и лъжесвидетелстваха срещу него с думите: 58 „Чухме го да казва: ‘Ще съборя този храм, построен от човешка ръка, и след три дни ще изградя друг, който няма да е построен от човешка ръка.’“+ 59 Но дори и това тяхно свидетелство беше противоречиво.

60 Накрая първосвещеникът се изправи сред тях и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли какво свидетелстват против тебе?“+ 61 Но той мълчеше и изобщо не отговаряше.+ И първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“+ 62 Тогава Исус отговори: „Аз съм. И вие ще видите Човешкия син,+ седящ отдясно+ на Силния и идващ с небесните облаци.“+ 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехата си+ и извика: „Защо са ни още свидетели?+ 64 Чухте богохулството.+ Какво мислите сега?“ И всички решиха, че заслужава да умре. 65 И някои започнаха да го плюят+ и да покриват лицето му, да го удрят с юмруци и да му казват: „Ако си пророк, кажи кой те удари!“ И като му удряха плесници, съдебните служители го отведоха.+

66 А докато Петър беше долу в двора, една от прислужниците на първосвещеника дойде+ 67 и като видя Петър да се грее на огъня, се взря в него и каза: „Ти също беше с Назарянина, с онзи Исус!“+ 68 Но той отрече с думите: „Не го познавам и не разбирам за какво говориш.“ И излезе навън в преддверието.+ 69 А там, като го забеляза, прислужницата отново каза на околните: „Този е един от тях.“+ 70 И той отново отрече това. И след малко стоящите наоколо още веднъж казаха на Петър: „Няма съмнение, че си един от тях, защото си галилеец.“+ 71 Тогава той започна да се проклина и да се зарича:+ „Не познавам този човек, за когото говорите!“+ 72 И веднага петелът пропя втори път,+ и Петър си припомни думите, които Исус му каза: „Още преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от мене.“+ И сломен, той заплака.+