Бог ни препоръчва своята любов

„Незаслужената милост [ще] царува чрез праведността и [ще] доведе до вечен живот.“ (РИМ. 5:21)

1, 2. Какво наследство смятат за ценно много хора? Но какъв дар е далеч по–ценен?

„НАЙ–ГОЛЯМОТО наследство, което римляните са оставили на идните поколения, е техният закон и представата, че човек трябва да живее според закона“, казал Д. Уилямс, библейски преводач и професор в Мелбърнския университет в Австралия. Но има наследство, или дар, който е далеч по–ценен. Този дар е от Бога и благодарение на него можем да имаме одобрена и праведна позиция пред Бога, както и възможността да бъдем спасени и да живеем вечно.

² Начинът, по който Бог осигурил този дар, е свързан с неговия закон. Апостол Павел обяснил това в Римляни, 5 глава, но не като скучна лекция по право, а напротив, още в началото той дал следното вълнуващо уверение: „Щом сме обявени за праведни вследствие на вярата, нека се радваме на мир с Бога чрез нашия Господар Исус Христос.“ Онези, които получават дара от Бога, са подтикнати да откликнат на неговата любов. Павел бил един от тях. Той писал: „Божията любов е излята в сърцата ни чрез светия дух.“ (Рим. 5:1, 5)

 3. Какви въпроси възникват?

³ Защо бил необходим този дар? Как Бог щял да осигури своя дар по справедлив и безпристрастен начин? И какво се изисква от всеки един от нас, за да можем да го получим? Нека разгледаме удовлетворяващите отговори на тези въпроси и как те подчертават Божията любов.

Божията любов към грешните хора

4, 5. (а) Как Йехова показал голямата си любов към нас? (б) Какви минали събития трябва да знаем, за да разберем Римляни 5:12?

⁴ Поради своята голяма любов Йехова изпратил единородния си Син, за да помогне на хората. Павел изразил това с думите: „Бог ни препоръчва своята любов с това, че Христос умря за нас още докато бяхме грешници.“ (Рим. 5:8) Обърни внимание на изказването „още докато бяхме грешници“. Всички трябва да знаем как сме стигнали до това положение.

⁵ Павел изяснил този въпрос, като най–напред казал: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Рим. 5:12) Ние разбираме думите в този стих, защото Бог ни е разкрил в своето Слово как е започнал човешкият живот. Йехова създал първите хора Адам и Ева. Тъй като Създателят е съвършен, нашите прародители също били съвършени. Бог ги ограничил само с една заповед, като им казал, че ако не се подчинят, наказанието ще бъде смърт. (Бит. 2:17) Адам и Ева обаче избрали да постъпят пагубно, като нарушили разумната заповед на Бога, и така го отхвърлили като Законодател и Върховен господар. (Втор. 32:4, 5)

 6. (а) Защо потомците на Адам станали подвластни на смъртта, и дали Моисеевият закон променил това положение? (б) С какъв пример могат да се обяснят последствията от наследения грях?

⁶ Малко след като Адам съгрешил, му се родили деца, като на всички тях той предал греха и последствията от него. Разбира се, те не били нарушили Божия закон, който нарушил Адам, и затова не били виновни за същия грях. Също така все още не им бил даден закон. (Бит. 2:17) Но въпреки това всички потомци на Адам наследили греха. Така че грехът и смъртта царували над хората до времето, когато Бог дал на израилтяните Закона, който ясно показвал, че били грешни. (Прочети Римляни 5:13, 14.) Последствията от наследения грях могат да бъдат обяснени с наследствена болест, като например средиземноморската анемия и хемофилията. Според сведенията Алексей, синът на руския цар Николай II и Александра, се разболял от предаваната по наследство болест хемофилия. Вярно е, че в едно такова семейство някои от децата може да не се разболеят, но най–вероятно ще бъдат носители на болестта. За разлика от това наследяването на греха от Адам е неизбежно за всички. В крайна сметка всички хора го предават на децата си и впоследствие умират. Има ли изход от това положение?

Какво осигурил Бог чрез Исус Христос

7, 8. До какви различни резултати довел начинът на живот на двама съвършени мъже?

⁷ Подбуден от своята любов, Йехова взел мерки да освободи хората от наследения грях. Павел обяснил, че това било възможно благодарение на един друг съвършен човек, наречен последният Адам. (1 Кор. 15:45) Начинът на живот на двамата съвършени мъже довел до много различни резултати. В какъв смисъл? (Прочети Римляни 5:15, 16.)

⁸ Павел писал: „С дара не е така, както беше с прегрешението.“ Адам бил виновен за прегрешението и получил съответната присъда — смърт. Но той не бил единственият, който умрял. Павел добавил: „Чрез прегрешението на един човек умряха мнозина.“ Според Божиите стандарти за справедливост всички несъвършени потомци на Адам, включително и ние, заслужават присъдата, която получил той. Все пак можем да намерим утеха, знаейки, че животът на съвършения човек, Исус, довел до обратен резултат — „обявяване на всякакви хора за праведни за живот“, както обяснил Павел. (Рим. 5:18)

 9. Какво прави Бог, като ‘обявява всякакви хора за праведни’, както се казва в Римляни 5:16, 18?

⁹ Какво означават преведените от гръцки думи „обявяване на всякакви хора за праведни“? Професор Уилямс, цитиран по–рано, писал: „Това е метафора, която се използва в правен смисъл. Тя носи значението на промяна в позицията на един човек пред Бога, а не на вътрешна промяна в самия човек... Метафората представя Бога като съдия, който взема решение в полза на обвиняемия, изправен пред Божия съд по обвинение в неправедност. Бог обаче го обявява за невинен.“

10. Какво направил Исус, с което се осигурява основата хората да бъдат обявени за праведни?

¹⁰ Какви основания има праведният ‘Съдия на цялата земя’ да обяви за невинен един неправеден човек? (Бит. 18:25) Бог поел инициативата и подтикван от любов, изпратил своя единороден Син на земята. Исус изпълнил волята на Баща си по съвършен начин въпреки изкушенията, подигравките и страданията, на които бил подложен. Той запазил своята неопетненост дори до смърт на мъченически стълб. (Евр. 2:10) Принасяйки в жертва своя съвършен човешки живот, Исус осигурил откуп, който може да освободи потомството на Адам от греха и смъртта. (Мат. 20:28; Рим. 5:6–8)

11. На какво съответствие се основава откупът?

¹¹ На друго място Павел говори за „съответстващ откуп“. (1 Тим. 2:6) За какво съответствие става дума? Адам предал несъвършенството и смъртта на милиарди хора, на всичките си потомци. От друга страна Исус като съвършен мъж е можел да има милиарди съвършени потомци.a Затова се смяташе, че животът на Исус заедно с живота на неговото неродено съвършено потомство представлява равностоен откуп, нужен за компенсирането, или покриването, на онова, което загубили Адам и неговото несъвършено потомство. Но в Библията никъде не се казва, че нероденото потомство на Исус представлява част от откупа. В Римляни 5:15–19 е записано, че смъртта само на „един човек“ осигурила откупа. Всъщност съвършеният живот на Исус съответства на този на Адам. Следователно когато говорим за откупа, трябва да се съсредоточаваме само върху Исус Христос. Именно чрез Исусовата „постъпка, водеща до оправдаване“, неговото послушание и неговата лоялност до смърт, всякакви хора могат да получат Божия дар и да живеят вечно. (2 Кор. 5:14, 15; 1 Пет. 3:18) Но как Бог прилага откупа?

Оправдаване въз основа на откупа

12, 13. Защо онези, които са обявени за праведни, се нуждаят от Божията милост и любов?

¹² Йехова Бог приел изкупителната жертва, принесена от неговия Син. (Евр. 9:24; 10:10, 12) Независимо от това обаче Исусовите ученици на земята, включително верните апостоли, останали несъвършени. Колкото и да се стремели да не постъпват погрешно, те не винаги успявали. Защо? Защото били наследили греха. (Рим. 7:18–20) Но Бог можел да направи нещо за тях. Той приел ‘съответстващия откуп’ и бил готов да го приложи в полза на своите служители на земята.

¹³ Бог не бил длъжен да приложи откупа спрямо апостолите и другите в замяна на добрите им дела. Той направил това, подтикнат от своята милост и голяма любов. Бог решил да ги оправдае, като ги обявил за свободни от наследения грях. Павел ясно обяснил това: „Посредством тази незаслужена милост сте спасени чрез вяра и това не е благодарение на вас, то е дар от Бога.“ (Еф. 2:8)

14, 15. Каква награда очаквала онези, които Бог обявил за праведни, но какво трябвало да правят те?

¹⁴ Само какъв дар е от страна на Всевишния Бог да прости на един човек както наследения грях, така и злите дела, които е извършил! Колкото и много грехове да са извършили някои, преди да станат християни, въз основа на откупа Бог може да им прости. Павел писал: „Дарът, който дойде след много прегрешения, доведе до обявяване на мнозина за праведни.“ (Рим. 5:16) Апостолите и другите, които получили този любещ дар — обявяването им за праведни, — трябвало да продължат да се покланят вярно на истинския Бог. Каква награда ги очаквала? „Онези, които приемат в изобилие незаслужената милост и дара на праведността, ще живеят и ще царуват чрез една личност — Исус Христос“, писал Павел. Дарът на праведността води до обратния резултат от прегрешението на Адам. Този дар води до живот. (Рим. 5:17; прочети Лука 22:28–30.)

¹⁵ Онези, които получават този дар, тоест са обявени за праведни, стават духовни синове на Бога. Като сънаследници с Христос те имат възможността да бъдат възкресени на небето като духовни синове, за да „царуват“ заедно с Исус Христос. (Прочети Римляни 8:15–17, 23.)

Божията любов към другите

16. Какъв дар получават още сега онези, които имат земна надежда?

¹⁶ Не всички християни, които вярват в Бога и му служат лоялно, очакват да царуват с Христос в небето. Мнозина имат същата основана на Библията надежда като Божиите служители от предхристиянски времена. Те имат надеждата да живеят вечно в земен рай. Могат ли още сега да получат Божия дар и да бъдат сметнати за праведни, надявайки се да живеят на земята? Като имаме предвид това, което Павел написал до римляните, можем ясно да заявим, че отговорът е „да“!

17, 18. (а) Как гледал Бог на Авраам поради вярата му? (б) Защо било възможно Йехова да сметне Авраам за праведен?

¹⁷ Павел обсъдил примера на верния мъж Авраам, който живял, преди Йехова да даде Закона на Израил и много преди Христос да открие пътя към небесен живот. (Евр. 10:19, 20) Апостолът написал: „Не чрез закон Авраам или неговото потомство получи обещанието, че ще наследи един свят, а чрез праведността, идваща от вяра.“ (Рим. 4:13; Як. 2:23, 24) Следователно Бог сметнал верния Авраам за праведен. (Прочети Римляни 4:20–22.)

¹⁸ Това не означава, че докато служел на Йехова десетилетия наред, Авраам бил безгрешен. Той не бил праведен в този смисъл. (Рим. 3:10, 23) Но притежавайки безгранична мъдрост, Йехова взел предвид изключително силната вяра на Авраам и делата му, произтичащи от нея. Авраам вярвал, че обещаният потомък ще дойде от неговата родословна линия. Този потомък бил Месията, или Христос. (Бит. 15:6; 22:15–18) Следователно въз основа на „откупа, платен от Христос Исус“, върховният Съдия може да прости грехове, извършени в миналото. Поради това Авраам и други верни на Бога хора от предхристиянски времена ги очаква възкресение. (Прочети Римляни 3:24, 25; Пс. 32:1, 2)

Радвай се на праведна позиция пред Бога още днес

19. Защо начинът, по който Бог гледал на Авраам, е насърчителен за много хора днес?

¹⁹ Фактът, че Богът на любовта сметнал Авраам за праведен, е насърчителен за истинските християни днес. Йехова не обявил Авраам за праведен в същия смисъл, в който обявил за праведни онези, които са помазани с духа да бъдат „сънаследници с Христос“. Тези избрани са „призовани да бъдат свети“ и Бог ги приема като свои „синове“. (Рим. 1:7; 8:14, 17, 33) Авраам обаче бил наречен „приятел на Йехова“, и то преди да бъде платен откупът. (Як. 2:23; Иса. 41:8) Какво да кажем тогава за истинските християни, които се надяват да живеят във възстановения земен рай?

20. Какво очаква Бог от християните днес, които смята за праведни подобно на Авраам?

²⁰ Тези християни не получават „дара на праведността“ и нямат надежда за небесен живот „посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус“. (Рим. 3:24; 5:15, 17) Въпреки това проявяват дълбока вяра в Бога и в откупа, който той е осигурил, като това ги подтиква да вършат добри дела. Например те ‘проповядват за Божието царство и учат другите на нещата, свързани с Господаря Исус Христос’. (Деян. 28:31) Затова Йехова ги смята за праведни подобно на Авраам. Дарът, който тези християни получават — приятелство с Бога, — се различава от дара, който помазаните получават. Несъмнено това е ценен дар, който те приемат с дълбока благодарност.

21. Каква полза извличаме благодарение на Божията любов и справедливост?

²¹ Ако имаш надежда да живееш вечно на земята, трябва да помниш, че тя не зависи от несигурните обещания на един човешки управник. Тази надежда отразява мъдрия замисъл на Върховния владетел на вселената. Йехова вече е предприел действия, за да изпълни намерението си. Той прави това в съгласие със своята съвършена справедливост. Нещо повече, така Бог показва и голямата си любов към нас. Затова Павел казал: „Бог ни препоръчва своята любов с това, че Христос умря за нас още докато бяхме грешници.“ (Рим. 5:8)

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• Какво наследство получило потомството на Адам, и какви били последствията?

• Как бил осигурен съответстващ откуп, и за какво съответствие става дума?

• Каква надежда ти носи дарът да бъдеш обявен за праведен?

[Снимка на страница 13]

Съвършеният човек Адам съгрешил. Съвършеният човек Исус дал „съответстващ откуп“

[Снимка на страница 15]

Каква „добра новина“ — посредством Исус можем да бъдем обявени за праведни!