Лука

22 И ето, наближаваше Празникът на безквасните питки, наричан Пасха.+ 2 И главните свещеници и книжниците търсеха най–подходящия начин да премахнат Исус,+ защото се страхуваха от хората.+ 3 Но Сатана влезе в Юда, наричан Искариот, един от дванайсетте,+ 4 и той отиде да говори с главните свещеници и началниците на храмовата стража за това как да им го предаде.+ 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат сребърни пари.+ 6 Той се съгласи и започна да търси удобен случай да им го предаде, без да има множество наоколо.+

7 И ето, настъпи денят на безквасните питки, когато трябваше да се принесе пасхалната жертва,+ 8 и Исус изпрати Петър и Йоан, като им каза: „Отидете и направете приготовления, за да ядем пасхата.“+ 9 Те го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ 10 Той им отговори:+ „Като влезете в града, ще ви срещне мъж, носещ глинен съд с вода. Вървете след него до къщата, в която ще влезе.+ 11 И кажете на стопанина на тази къща: ‘Учителят те пита: „Къде е гостната стая, в която да ям пасхата със своите ученици?“’+ 12 И той ще ви покаже голяма и подредена горна стая. Там пригответе всичко.“+ 13 И те тръгнаха и намериха нещата така, както той им беше казал, и приготвиха пасхата.+

14 И като настъпи часът, той се разположи край трапезата заедно с апостолите+ 15 и им каза: „Много исках да ям тази пасха с вас, преди да дойдат страданията ми, 16 защото, казвам ви, няма вече да я ям, докато всичко, което тя представя, не се изпълни в Божието царство.“+ 17 И като взе чаша,+ той благодари в молитва и каза: „Вземете я и си я подайте един на друг, 18 защото, казвам ви, отсега нататък няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“+

19 И той взе хляб,+ благодари в молитва, разчупи го и като им го даде, каза: „Това представя* моето тяло,+ което ще бъде дадено за вас.+ Правете това като възпоменание за мене.“+ 20 Така взе и чашата+ след вечерята и каза: „Тази чаша представя новия договор+ въз основа на моята кръв,+ която трябва да се пролее за вас.+

21 Но ето, ръката на моя предател+ е с мене на трапезата.+ 22 Защото Човешкият син си отива, както е определено за него,+ и все пак горко на онзи, който ще го предаде!“+ 23 И те започнаха да обсъждат помежду си кой от тях ще е този, който ще направи това.+

24 И помежду им възникна разгорещен спор за това кой от тях е най–велик.+ 25 Но той им каза: „Царете на народите господаруват над тях и онези, които имат власт над тях, са възвеличавани като благодетели*.+ 26 При вас обаче не бива да е така!+ Нека най–великият сред вас стане като най–младия,+ и онзи, който ръководи — като онзи, който служи.+ 27 Защото кой е по–велик: онзи, който се е разположил на трапезата, или онзи, който прислужва? Не е ли онзи, който се е разположил на трапезата? Аз обаче съм сред вас като онзи, който прислужва.+

28 Но вие останахте+ с мене в изпитанията ми+ 29 и аз сключвам с вас договор за царство,+ както и Баща ми сключи договор+ с мене, 30 та да ядете+ и пиете на трапезата ми в моето царство+ и да седите на престоли,+ за да съдите дванайсетте племена на Израил.

31 Симоне, Симоне, ето, Сатана+ ви поиска, за да ви пресее като жито.+ 32 Но аз усърдно се молих+ за тебе, та вярата ти да не се изгуби, и щом се върнеш, укрепи+ братята си.“ 33 А той му отговори: „Господарю, готов съм да отида с тебе и в затвора, и в смъртта!“+ 34 Тогава той отвърна: „Казвам ти, Петре, още преди да пропее петелът днес, три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“+

35 И той им каза още: „Когато ви изпратих+ без кесия, торба за храна и сандали, не ви липсваше нищо, нали?“ Те отговориха: „Не!“ 36 Тогава той продължи: „Но сега онзи, който има кесия, нека я вземе, а също и торба за храна. Който няма меч, нека продаде горната си дреха и си купи. 37 Защото ви казвам, че в мене трябва да се изпълни записаното, а именно: ‘И той беше причислен към вършещите беззаконие.’+ Понеже онова, което се отнася за мене, се изпълнява сега.“+ 38 Тогава те казаха: „Господарю, ето тук има два меча.“ Той им каза: „Достатъчно са.“

39 И Исус излезе оттам и както обикновено отиде на Маслиновата планина, а учениците вървяха след него.+ 40 Като стигнаха на мястото, той им каза: „Не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение.“+ 41 А самият той се отдалечи на един хвърлей разстояние, падна на колене и започна да се моли: 42 „Татко, ако искаш, махни от мене тази чаша. Но нека бъде не моята воля,+ а твоята.“+ 43 Тогава при него се появи един ангел от небето и го укрепваше.+ 44 И като изпитваше силно страдание, той се молеше още по–усърдно+ и потта му стана като капки кръв, които падаха на земята.+ 45 След молитвата той се изправи, отиде при учениците и ги намери заспали, изтощени от мъка,+ 46 и им каза: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение.“+

47 Още докато той говореше, дойде едно множество и пред хората вървеше един от дванайсетте, който се казваше Юда,+ и той се приближи до Исус, за да го целуне.+ 48 Но Исус му каза: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия син?“+ 49 Когато онези до Исус видяха какво ще стане, казаха: „Господарю, да нападнем ли с меч?“+ 50 Един от тях дори удари роба на първосвещеника и отряза дясното му ухо.+ 51 Но Исус отговори: „Спрете дотук.“ И като докосна ухото на роба, го излекува.+ 52 Тогава Исус се обърна към главните свещеници, началниците на храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го хванат: „Нима сте дошли с мечове и тояги, сякаш търсите разбойник?+ 53 Всеки ден бях с вас в храма,+ а вие не вдигнахте ръка срещу мене.+ Но това е вашият час+ и това е властта+ на тъмнината.“+

54 Тогава те го хванаха и го отведоха.+ Заведоха го в къщата на първосвещеника,+ а Петър вървеше на разстояние след тях.+ 55 Когато насред двора беше запален огън и всички седнаха заедно, Петър също седеше с тях.+ 56 А една прислужница го видя да седи в светлината на огъня и като го огледа внимателно, каза: „Този човек също беше с него.“+ 57 Но той отрече+ с думите: „Не го познавам, жено.“+ 58 Малко след това друг го видя и каза: „И ти си един от тях.“ Петър обаче възрази: „Човече, не съм от тях.“+ 59 И като мина около един час, още някой започна да настоява: „Няма съмнение, че и този човек беше с него, защото е галилеец!“+ 60 Но Петър каза: „Човече, не знам за какво говориш.“ И веднага, още докато той говореше, петелът пропя.+ 61 И Господарят се обърна и погледна Петър, и Петър си припомни думите, които му каза Господарят: „Още преди да пропее петелът днес, три пъти ще се отречеш от мене.“+ 62 И излезе навън и заплака горчиво.+

63 А мъжете, които държаха Исус под стража, започнаха да му се подиграват,+ като го удряха,+ 64 и след като му покриха лицето, го питаха: „Ако си пророк, кажи ни кой те удари.“+ 65 И изговориха много други хулни думи+ срещу него.

66 Накрая, като се съмна, съветът на старейшините, включващ главните свещеници и книжниците, се събра+ и всички те го отведоха в залата на Синедриона* и казаха:+ 67 „Ако си Христос,+ кажи ни.“ Но той им отговори: „Дори и да ви кажа, няма да повярвате.+ 68 И ако ви задам въпрос, няма да ми отговорите.+ 69 Но отсега нататък Човешкият син+ ще седи до могъщата десница+ на Бога.“+ 70 А всички те казаха: „Ти ли си тогава Божият син?“ Той им отговори: „Вие сами казвате,+ че съм аз.“ 71 И те възкликнаха: „Защо са ни още свидетелства?+ Ние лично чухме това от неговата уста.“+