Марко
10 Той тръгна оттам и отиде на границата на Юдея от другата страна на Йордан. При него отново се стекоха много хора и както обикновено той започна да ги учи. 2 Фарисеите дойдоха и за да го изпитат, попитаха дали е позволено мъж да се разведе с жена си. 3 А той им отговори: „Какво ви заповяда Моисей?“. 4 Те казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише свидетелство за развод и да се разведе с нея“. 5 Тогава Исус им каза: „Той ви даде тази заповед заради вашата коравосърдечност. 6 Но в началото, когато създаде хората, „Бог направи мъж и жена. 7 Затова мъжът ще остави баща си и майка си 8 и двамата ще станат едно цяло*“. Така че те вече не са двама, а едно цяло. 9 Затова нека никой човек да не разделя това, което Бог е свързал*“. 10 Когато бяха в една къща, учениците го попитаха за това. 11 И той им каза: „Който се разведе с жена си и се ожени за друга, изневерява* на първата. 12 И ако жена се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, изневерява*“.
13 После хората започнаха да водят при него малки деца, за да ги благослови*, но учениците им се скараха. 14 Като видя това, Исус се възмути и им каза: „Оставете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието Царство принадлежи на такива като тях. 15 Казвам ви истината, който не приеме Божието Царство като едно дете, няма да влезе в него“. 16 Тогава той прегърна децата и ги благослови, като положи ръце върху тях.
17 Когато Исус продължи по пътя си, един човек изтича, падна на колене пред него и го попита: „Добри Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“. 18 Той му отговори: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един — Бог. 19 Знаеш заповедите: „Не убивай, не изневерявай, не кради, не давай лъжливи показания, не мами, уважавай баща си и майка си“. 20 Мъжът му каза: „Учителю, спазвам всичко това от малък“. 21 Исус го погледна и с обич му каза: „Едно нещо не ти достига: отиди и продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш богатство на небето. После ела и бъди мой последовател!“. 22 Но той се разочарова от този отговор и си тръгна натъжен, защото имаше много притежания.
23 Исус се огледа и каза на учениците си: „Колко трудно ще бъде за богатите да влязат в Божието Царство!“. 24 А учениците се учудиха на думите му. Тогава Исус повтори: „Деца, колко трудно е да се влезе в Божието Царство! 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието Царство“. 26 Те се учудиха още повече и го попитаха*: „Кой тогава може да се спаси?“. 27 Исус ги погледна и им каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно“. 28 А Петър му каза: „Ето, ние оставихме всичко и те последвахме“. 29 Исус отговори: „Вярвайте ми, няма човек, който да е оставил къща, братя, сестри, майка, баща, деца или ниви заради мен и заради добрата новина, 30 и да не получи днес 100 пъти повече къщи, братя, сестри, майки, деца и ниви заедно с преследване, а в бъдеще* — вечен живот. 31 Но много от първите ще станат последни, а от последните — първи“.
32 Те отиваха към Йерусалим и Исус вървеше отпред. Учениците се чудеха, а останалите, които вървяха след тях, започнаха да се страхуват. Тогава той отново отведе дванайсетте настрани и започна да им говори какво ще стане с него: 33 „Отиваме в Йерусалим и там Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на хората от другите народи, 34 които ще му се подиграват, ще го заплюват, ще го бичуват и ще го убият, но след три дни той ще възкръсне“.
35 Зеведеевите синове Яков и Йоан се приближиха към него и му казаха: „Учителю, искаме да направиш нещо за нас“. 36 Той ги попита: „Какво искате да направя?“. 37 Те отговориха: „Позволи ни да седнем до теб, когато бъдеш прославен — единият от дясната ти страна, а другият от лявата“. 38 Но Исус им каза: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата*, от която аз пия, или да се покръстите с покръстването, с което аз се покръствам?“. 39 Те му отговориха: „Можем“. Тогава Исус им каза: „Наистина ще пиете от чашата, от която аз пия, и ще се покръстите с покръстването, с което аз се покръствам. 40 Но не аз решавам кой ще седи от дясната или от лявата ми страна. Там ще седят тези, които са избрани“.
41 Когато чуха за това, останалите десет се ядосаха на Яков и Йоан. 42 Исус обаче извика учениците и им каза: „Знаете, че тези, които са смятани за царе, владеят над народите и видните хора се разпореждат с народите. 43 Но при вас не трябва да е така! Който иска да е велик сред вас, трябва да служи на другите 44 и който иска да е пръв сред вас, трябва да слугува на всички. 45 Защото и Човешкият Син не дойде да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп за много хора“.
46 Те стигнаха в Йерихон. Но когато той излизаше от Йерихон с учениците си и още много хора, край пътя седеше един сляп просяк на име Вартимей (синът на Тимей). 47 Като чу, че минава Исус Назарянина, той започна да вика: „Исусе, Сине Давидов, имай милост към мен!“. 48 Но много от хората му се скараха и му казаха да мълчи. Той обаче завика още по-силно: „Сине Давидов, имай милост към мен!“. 49 Тогава Исус спря и каза: „Извикайте го“. Те извикаха слепия мъж и му казаха: „Не се страхувай! Стани, той те вика“. 50 Човекът хвърли горната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус. 51 Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“. Слепият мъж му каза: „Учителю*, искам да прогледна!“. 52 А Исус му каза: „Върви си! Вярата ти те излекува“. Той веднага прогледна и тръгна след него.