Притчи

14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Който ходи в правотата си, бои се от Господа; но опакият в пътищата си Го презира.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Приносът за грях се присмива на безумните, а между праведните има Божие благоволение.

10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участвува в неговата радост.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, и краят на веселието е тегота.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 Простият вярва всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, и зломисленикът е мразен.

18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите се кланят пред добрите, и нечестивите при портите на праведния.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро.

23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е всякога глупост.

25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, а когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към сиромаха, показва почит Нему.

32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му против онзи, който докарва срам.