Марко
10 И като стана оттам, той отиде в граничната област на Юдея и отвъд Йордан. И отново при него се стекоха множества и според обичая си той пак започна да ги поучава.+ 2 А фарисеите се приближиха и за да го подложат на изпитание, го попитаха дали е позволено мъж да се разведе с жена си.+ 3 А той им отговори: „Какво ви заповяда Моисей?“ 4 Те казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише свидетелство за развод и да се разведе с нея.“+ 5 Тогава Исус им каза: „Той ви написа тази заповед заради вашата коравосърдечност.+ 6 Но в началото на сътворението ‘Той ги направи мъж и жена.+ 7 Заради това мъжът ще остави баща си и майка си, 8 и двамата ще станат една плът’,+ така че те вече не са двама, а една плът. 9 Затова нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“+ 10 Когато бяха пак в къщата,+ учениците го попитаха за това. 11 И той им каза: „Ако някой се разведе с жена си и се ожени за друга, върши прелюбодейство+ спрямо първата, 12 и ако някоя жена, след като се разведе с мъжа си, се омъжи за друг, върши прелюбодейство.“+
13 Тогава хората започнаха да водят при него малки деца, за да ги докосне, но учениците им се скараха.+ 14 Като видя това, Исус се възмути и им каза: „Оставете децата да дойдат при мене, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.+ 15 Казвам ви истината, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“+ 16 И като взе децата в прегръдките си, той ги благославяше, полагайки ръце върху тях.+
17 А като тръгваше на път, един човек изтича, падна на колене пред него и го попита: „Добри учителю, какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“+ 18 Исус му отговори: „Защо ме наричаш добър?+ Никой не е добър, освен един, Бог.+ 19 Ти знаеш заповедите: ‘Не убивай,+ не прелюбодействай,+ не кради,+ не лъжесвидетелствай,+ не мами,+ почитай баща си и майка си.’“+ 20 Мъжът му каза: „Учителю, спазвам всичко това още от младостта си.“ 21 Исус го погледна и с обич му каза: „Едно нещо не ти достига — отиди, продай всичко, каквото имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и ме следвай!“+ 22 Но той се натъжи от тези думи и си тръгна опечален, защото имаше много притежания.+
23 Като се огледа наоколо, Исус каза на учениците си: „Колко трудно ще бъде за богатите+ да влязат в Божието царство!“+ 24 А учениците се учудиха+ на думите му. В отговор Исус повтори: „Деца, колко трудно ще бъде да се влезе в Божието царство! 25 По–лесно ще е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“+ 26 Те се учудиха още повече и го попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“+ 27 Исус ги погледна и им каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно.“+ 28 Петър започна да му говори: „Виж, ние оставихме всичко и те следваме.“+ 29 Исус отвърна: „Казвам ви истината, няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мене и заради добрата новина,+ 30 и да не получи сто пъти повече+ в днешно време къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с преследване,+ а в бъдещата система — вечен живот. 31 Но много от онези, които са първи, ще бъдат последни, а от последните — първи.“+
32 И ето, Исус и учениците му отиваха към Йерусалим, а Исус вървеше отпред. Учениците бяха смаяни, а онези, които вървяха след тях, се страхуваха. Тогава той отново отведе дванайсетте встрани и започна да им казва какво трябва да стане с него:+ 33 „Ето, отиваме към Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на хората от народите,+ 34 и те ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бичуват и ще го убият, но след три дни той ще възкръсне.“+
35 И Яков и Йоан, двамата Зеведееви синове,+ пристъпиха към него и му казаха: „Учителю, хайде да направиш за нас това, което поискаме от тебе.“+ 36 Той ги попита: „Какво искате да направя за вас?“ 37 Те отговориха: „Позволи ни в твоята слава да седнем единият от дясната ти страна, а другият от лявата.“+ 38 Но Исус им каза: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която аз ще пия, или да се покръстите с покръстването, с което аз ще се покръстя?“+ 39 Те му отговориха: „Можем.“ Тогава Исус им каза: „Наистина ще пиете чашата, която аз ще пия, и ще се покръстите с покръстването, с което аз ще се покръстя.+ 40 Но да седнете от дясната или от лявата ми страна не мога да ви дам,+ то принадлежи на онези, за които е приготвено.“
41 А когато останалите десет чуха това, започнаха да се възмущават от Яков и Йоан.+ 42 Но Исус ги извика при себе си и им каза: „Знаете, че онези, които са смятани за управници на народите, господаруват над тях и че властниците ги държат в подчинение.+ 43 При вас обаче не бива да е така! Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител,+ 44 и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да бъде роб на всички.+ 45 Защото и Човешкият син не дойде да му служат,+ а да служи на другите и да даде живота* си като откуп+ в замяна на мнозина.“+
46 И те влязоха в Йерихон. Но когато той, учениците му и едно много голямо множество напускаха Йерихон, край пътя седеше един сляп просяк, наречен Вартимей (синът на Тимей).+ 47 Като чу, че идва Исус Назарянина, той започна да вика: „Исусе, Сине Давидов,+ имай милост към мене!“+ 48 Тогава много от хората строго му наредиха да мълчи. Той обаче завика още по–силно: „Сине Давидов, имай милост към мене!“+ 49 И Исус спря и каза: „Извикайте го.“ И те извикаха слепия мъж и му казаха: „Не се бой, стани! Той те вика.“+ 50 Като хвърли горната си дреха, той скочи на крака и отиде при Исус. 51 Исус се обърна към него и го попита: „Какво искаш да направя за тебе?“+ Слепият мъж му каза: „Равуни*, нека прогледна!“+ 52 И Исус му каза: „Върви си! Твоята вяра те излекува.“+ И той веднага прогледна+ и тръгна по пътя след него.+