Матей
15 Тогава при Исус дойдоха фарисеи и книжници от Йерусалим+ и го попитаха: 2 „Защо твоите ученици нарушават обичаите, предадени от мъжете от древността? Ето, те не си мият ръцете, преди да ядат.“+
3 Той им отговори: „А вие защо нарушавате заповедите на Бога заради своите обичаи?+ 4 Нали Бог каза ‘Почитай баща си и майка си’+ и ‘Който ругае баща си или майка си, заслужава смърт’.+ 5 Вие обаче казвате: ‘Щом някой каже на баща си или на майка си „Всичко, което притежавам и с което бих могъл да ти помогна, е дар, посветен на Бога“, 6 всъщност не е задължен да почита баща си.’+ Така заради вашите обичаи отменихте казаното от Бога.+ 7 Лицемери!+ Колко точно е пророкувал Исаия+ за вас: 8 ‘Тези хора ме почитат с устните си, но сърцата им са отдалечени от мене.+ 9 Напразно ми се покланят, защото ученията, които поучават, са просто човешки заповеди.’“+ 10 И той повика хората и им каза: „Чуйте и разберете!+ 11 Не това, което влиза в устата, омърсява човека, омърсява го това, което излиза от устата му.“+
12 Тогава учениците се приближиха и го попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха от твоите думи?“+ 13 А той им отговори: „Всяко растение, което не е засадил моят небесен Баща, ще бъде изкоренено.+ 14 Оставете ги. Те са слепи водачи. А ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в някоя яма.“+ 15 Тогава Петър се обърна към него: „Обясни ни тази притча.“+ 16 А той каза: „И вие ли още не разбирате?+ 17 Не знаете ли, че всяко нещо, което влиза в устата, преминава през вътрешностите и бива изхвърлено в помийната яма? 18 А онова, което излиза от устата, идва от сърцето и именно то омърсява човека.+ 19 Например от сърцето идват злите мисли,+ убийствата, прелюбодействата, блудствата, кражбите, лъжесвидетелстванията, хулите.+ 20 Именно тези неща омърсяват човека, но това, че яде с немити ръце, не го омърсява.“+
21 Като тръгна оттам, Исус пое към пределите на Тир и Сидон.+ 22 И ето, една финикийка+ от тези области дойде и започна да вика: „Имай милост към мене,+ Господарю, Сине Давидов! Дъщеря ми е обсебена от демон.“ 23 Но той не ѝ каза нито дума. Тогава учениците му се приближиха и го помолиха: „Отпрати я, защото не престава да плаче след нас.“ 24 Той отговори: „Не съм изпратен при всички, само при изгубените овце от Израилевия дом.“+ 25 А когато жената дойде, му се поклони с думите: „Господарю, помогни ми!“+ 26 Той ѝ отговори: „Не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата.“ 27 А тя каза: „Да, Господарю, но нали кученцата ядат трохите, падащи от трапезата на техните господари.“+ 28 Тогава Исус ѝ каза: „О, жено, голяма е твоята вяра! Нека стане така, както искаш.“ И в този миг дъщеря ѝ беше излекувана.+
29 След това, прекосявайки областта, Исус стигна близо до Галилейското езеро+ и като се изкачи на планината,+ седна там. 30 Тогава при него дойдоха големи множества и водеха със себе си куци, сакати, слепи, неми и много хора с други недъзи, та ги слагаха в краката му и той ги лекуваше.+ 31 И множествата бяха смаяни, като видяха неми да говорят, куци да ходят и слепи да виждат, и прославиха Бога на Израил.+
32 Но Исус извика при себе си учениците и каза:+ „Жал+ ми е за хората, защото вече три дни стоят при мене и нямат нищо за ядене, а не искам да ги отпратя гладни, за да не им се изчерпят силите по пътя.“ 33 Учениците го попитаха: „Откъде в това усамотено място да намерим достатъчно хляб, за да нахраним толкова голямо множество?“+ 34 Тогава Исус им каза: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем, и няколко рибки.“ 35 И след като нареди на хората да се разположат на земята, 36 той взе седемте хляба и рибите и като благодари в молитва, ги разчупи и започна да ги раздава на учениците, които на свой ред ги даваха на хората.+ 37 И всички ядоха и се наситиха, и каквото остана, беше събрано в седем пълни коша.+ 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жените и децата. 39 После, като отпрати множествата, той се качи в лодката и стигна до областта Магадан.+