Матей

26 А когато каза всичко това, Исус се обърна към учениците си: 2 „Знаете, че остават още два дни до Пасхата+ и Човешкият син ще бъде предаден, за да бъде прикован на стълб.“+

3 Тогава главните свещеници и старейшините се събраха в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,+ 4 и се наговориха+ да хванат Исус с хитрост и да го убият. 5 Но казваха: „Да не бъде на празника, за да не се надигне недоволство сред народа.“+

6 Когато Исус беше във Витания,+ в къщата на прокажения+ Симон, 7 и се беше разположил край трапезата, към него се приближи една жена с алабастров съд, пълен със скъпо благоуханно масло,+ което започна да излива върху главата му. 8 Като видяха това, учениците се възмутиха и казаха: „Защо е това разхищение?+ 9 Нали маслото можеше да бъде продадено за много пари и те да се раздадат на бедните.“+ 10 Като знаеше за какво говорят,+ Исус им каза: „Защо притеснявате жената? Тя извърши добро дело за мене.+ 11 Защото бедните винаги са с вас,+ но аз няма да съм винаги с вас.+ 12 А тази жена изля благоуханното масло върху тялото ми, за да ме подготви за погребението ми.+ 13 Казвам ви истината, навсякъде по света, където бъде проповядвана тази добра новина, ще се говори и за това, което направи тази жена, като спомен за нея.“+

14 Тогава един от дванайсетте, онзи, който се наричаше Юда Искариот,+ отиде при главните свещеници 15 и каза: „Колко ще ми дадете, за да ви го предам?“+ Те се споразумяха с него за трийсет сребърника.+ 16 И оттогава той търсеше удобен случай да го предаде.+

17 В първия ден на Празника на безквасните питки+ учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхата?“+ 18 Той каза: „Влезте в града, отидете при еди–кого си+ и му кажете: ‘Учителят каза: „Определеното ми време е близо, в твоя дом ще празнувам Пасхата с учениците си.“’“+ 19 И учениците направиха каквото им заповяда Исус, и приготвиха всичко за Пасхата.+

20 А като настъпи вечерта,+ той се разположи край трапезата с дванайсетте ученици.+ 21 И докато ядяха, каза: „Казвам ви истината, един от вас ще ме предаде.“+ 22 Дълбоко натъжени, всички те започнаха да го питат: „Господарю, да не би да съм аз?“+ 23 А той отговори: „Онзи, който потапя заедно с мене ръката си в блюдото, ще ме предаде.+ 24 Наистина, Човешкият син си отива, точно както е записано+ за него, но горко+ на онзи, който ще предаде Човешкия син!+ За него щеше да бъде по–добре да не се беше раждал.“ 25 И Юда, който щеше да го предаде, го попита: „Да не би да съм аз, учителю*?“ Той му каза: „Ти сам каза това.“

26 И докато ядяха, Исус взе хляб+ и след като благодари в молитва*, го разчупи+ и като подаваше от него на учениците си, каза: „Вземете и яжте. Това представя* моето тяло.“+ 27 Той взе и чаша+ и като благодари в молитва, им я подаде и каза: „Пийте от нея всички вие,+ 28 защото това представя+ моята ‘кръв+ на договора’,+ която трябва да се пролее в полза на мнозина,+ за прощаване на греховете.+ 29 Но ви казвам, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до деня, когато ще пия от новия плод заедно с вас в царството на моя Баща.“+ 30 Накрая, след като изпяха песни на възхвала,+ те отидоха на Маслиновата планина.+

31 Тогава Исус им каза: „Тази нощ всички вие ще се отвърнете от мене поради онова, което ще ми се случи, понеже е записано: ‘Ще погубя пастира и овцете от стадото ще се разбягат.’+ 32 Но след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.“+ 33 А Петър му каза: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе поради онова, което ще ти се случи, аз никога няма да се отвърна!“+ 34 Исус му отговори: „Казвам ти истината, тази нощ, още преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от мене.“+ 35 Петър му каза: „Дори ако трябва да умра с тебе, пак няма да се отрека от тебе!“ Всички други ученици казаха същото.+

36 Тогава заедно с учениците си Исус дойде до мястото,+ наречено Гетсимания, и им каза: „Седнете тук, докато отида ето там и се помоля.“+ 37 И той взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове.+ И го обзе печал и силна тревога.+ 38 После им каза: „Душата ми е дълбоко нажалена, дори до смърт.+ Останете тук и стойте будни заедно с мене.“+ 39 И като се отдалечи малко, той падна по очи и се молеше:+ „Татко мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.+ И все пак нека бъде не както аз искам,+ но както ти искаш.“+

40 И като дойде при учениците си, ги завари да спят и каза на Петър: „Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мене?+ 41 Стойте будни+ и не преставайте да се молите,+ за да не попаднете в изкушение.+ Духът е бодър, но плътта е слаба.“+ 42 И за втори път+ той отиде да се моли, като казваше: „Татко мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, нека бъде твоята воля.“+ 43 И той се върна отново и ги намери да спят, понеже клепачите им бяха натежали.+ 44 И като ги остави, пак отиде да се моли за трети път,+ като още веднъж повтори същото. 45 После дойде при учениците и им каза: „В такъв момент вие спите и си почивате! Ето, наближава часът Човешкият син да бъде предаден в ръцете на грешниците.+ 46 Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.“+ 47 Още докато той говореше, дойде Юда,+ един от дванайсетте, и с него имаше голямо множество с мечове+ и тояги, изпратено от главните свещеници и старейшините.+

48 А неговият предател се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Хванете го!“+ 49 И като отиде направо при Исус, каза: „Здравей, учителю*!“,+ и го целуна.+ 50 Но Исус+ му каза: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава те пристъпиха напред, хванаха Исус и го поставиха под стража.+ 51 Но един от мъжете, които бяха с Исус, посегна към меча си, извади го и като удари роба на първосвещеника, му отряза ухото.+ 52 А Исус му каза: „Върни меча си на мястото му,+ защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.+ 53 Или мислиш, че не мога да помоля Баща си да ми изпрати веднага повече от дванайсет легиона ангели?+ 54 Как обаче ще се изпълни записаното в Писанието, че трябва да стане така?“ 55 Тогава Исус каза на множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник?+ Всеки ден седях в храма и поучавах,+ а вие не дойдохте да ме заловите. 56 Но всичко това става, за да се изпълнят пророческите писания.“+ Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.+

57 И онези, които хванаха Исус, го отведоха при първосвещеника Каиафа,+ където се бяха събрали книжниците и старейшините.+ 58 А Петър го следваше отдалече чак до двора+ на първосвещеника и като влезе вътре, седна при домашните служители, за да види какво ще стане.+

59 Междувременно главните свещеници и целият Синедрион* търсеха лъжливо свидетелство срещу Исус, за да го убият,+ 60 но не намериха нищо, макар че се появиха много лъжесвидетели.+ По–късно дойдоха двама 61 и казаха: „Този човек каза: ‘Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.’“+ 62 Тогава първосвещеникът се изправи и го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли какво свидетелстват против тебе?“+ 63 Но Исус мълчеше.+ И първосвещеникът му каза: „Заклевам те в живия Бог+ да ни кажеш дали ти си Христос,+ Божият син!“ 64 Исус му каза:+ „Ти сам каза това.+ А аз ви казвам — отсега нататък+ ще видите Човешкия син,+ седящ отдясно+ на Силния и идващ върху небесните облаци.“+ 65 Тогава първосвещеникът раздра горната си дреха и извика: „Той богохулства!+ Защо са ни още свидетели?+ Ето, вие чухте богохулството.+ 66 Какво мислите сега?“ Те отвърнаха: „Заслужава да умре!“+ 67 Тогава започнаха да го заплюват в лицето+ и да го удрят+ с юмруци. Други му удряха плесници+ 68 и казваха: „Щом си пророк, Христосе,+ кажи ни кой те удари.“+

69 А Петър беше навън в двора и една прислужница дойде при него и каза: „Ти също беше с галилееца Исус!“+ 70 Но той отрече пред всички с думите: „Не знам за какво говориш.“ 71 След това отиде към преддверието и една друга прислужница го забеляза и каза на околните: „Този беше с Исус Назарянина.“+ 72 И той отново отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“+ 73 След малко онези, които стояха наоколо, се приближиха и казаха на Петър: „Няма съмнение, че и ти си един от тях, защото говорът ти те издава.“+ 74 Тогава той започна да се проклина и да се зарича: „Не познавам този човек!“ И веднага петелът пропя.+ 75 И Петър си припомни думите на Исус: „Още преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от мене.“+ И излезе навън и заплака горчиво.+