Лука

2 И ето, в онези дни император* Август издаде указ+ да се извърши преброяване на цялото население*. 2 Това първо преброяване се състоя, когато Квириний беше управител на Сирия. 3 И всички хора тръгнаха на път, всеки към родния си град, за да бъдат записани.+ 4 Разбира се, Йосиф също тръгна на път от град Назарет, в Галилея, към Давидовия град, в Юдея, който се казваше Витлеем,+ понеже беше от дома и рода на Давид,+ 5 за да бъде записан заедно с Мария,+ която дотогава вече беше омъжена за него+ и беше в напреднала бременност.+ 6 Докато бяха там, настъпи времето тя да роди. 7 И роди първородния си син,+ пови го и го сложи в една ясла,+ защото нямаше място за тях в странноприемницата.

8 А в същата тази област имаше пастири, които живееха на открито и стояха на нощна стража, за да пазят стадата си. 9 Изведнъж ангел+ на Йехова застана до тях и славата на Йехова+ ги озари, и те се изплашиха много. 10 Но ангелът им каза: „Не се бойте! Ето, известявам ви добра новина, носеща голяма радост за всички хора,+ 11 понеже днес в Давидовия град+ ви се роди Спасител,+ който е Христос, Господарят*.+ 12 И ето ви знак — ще намерите новородено бебе, повито и лежащо в ясла.“ 13 И изведнъж при ангела се появи многобройно небесно войнство,+ което възхваляваше Бога+ с думите: 14 „Слава на Бога в небесните висини,+ а на земята — мир+ сред хората, които се радват на Божието благоволение!“+

15 А когато ангелите се върнаха в небето, пастирите започнаха да си казват един на друг: „Хайде да отидем направо във Витлеем и да видим онова, което е станало и за което Йехова+ ни извести.“ 16 И те побързаха да отидат там и намериха Мария и Йосиф, а също и новороденото бебе, лежащо в яслата. 17 Когато го видяха, съобщиха онова, което им беше казано относно детенцето. 18 И всички, които слушаха, се удивляваха на нещата, казани от пастирите, 19 а Мария запомняше всички тези думи и обмисляше значението им в сърцето си.+ 20 И пастирите се върнаха обратно, като прославяха и възхваляваха Бога за всичко, което чуха и видяха, точно както им беше казано.

21 А когато се навършиха осем дни+ и детенцето трябваше да бъде обрязано,+ го нарекоха Исус,+ с името, с което беше наречено от ангела още преди да бъде заченато.+

22 И когато се навършиха дните за очистването+ им според Моисеевия закон, те го донесоха в Йерусалим, за да го представят пред Йехова — 23 както е записано в закона на Йехова: „Всяка първородна мъжка рожба нека бъде свята за Йехова“+ — 24 и да принесат жертва според казаното в закона на Йехова: „Две гургулици или два млади гълъба.“+

25 И ето, в Йерусалим имаше един мъж на име Симеон — праведен и боящ се от Бога човек, който очакваше утехата за Израил,+ и светият дух беше върху него. 26 Освен това чрез светия дух той беше получил откровение от Йехова Бог, че няма да види смърт, докато не види неговия помазаник*.+ 27 И под въздействието на духа+ той дойде в храма и когато родителите донесоха там детенцето Исус, за да извършат за него обреда, записан в закона,+ 28 той го взе на ръце и като благослови Бога, каза: 29 „Сега, Върховни господарю, оставяш своя роб да си отиде с мир+ съгласно твоето изявление, 30 защото очите ми видяха средството, чрез което ще донесеш спасение,+ 31 което си приготвил пред всички народи,+ 32 светлина+ за премахване на тъмнината, покриваща+ народите,+ и слава за твоя народ, Израил.“ 33 И бащата и майката на детето се чудеха на думите, казани за него. 34 А Симеон ги благослови, но каза на майка му Мария: „Ето, той е поставен, за да паднат+ и отново да станат мнозина в Израил,+ а също и за знак, против който ще се говори,+ 35 за да бъдат разкрити мислите на много сърца+ (а що се отнася до тебе, дълъг меч ще прониже душата ти).“+

36 Там имаше и една пророчица, Анна, дъщеря на Фануил от племето на Асир. Тази жена беше доста възрастна и от девството си беше живяла седем години със съпруг, 37 а през останалата част от живота си беше вдовица.+ Тя беше на осемдесет и четири години и никога не отсъстваше от храма, като принасяше свята служба денем и нощем+ с постене и усърдни молитви. 38 Тогава тя се приближи и започна да благодари на Бога и да говори за детето на всички, които очакваха избавлението на Йерусалим.+

39 И когато извършиха всичко според закона+ на Йехова, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.+ 40 И детенцето растеше и придобиваше сила,+ като се изпълваше с мъдрост, и Божието благоволение+ беше върху него.

41 А родителите му имаха обичай всяка година да пътуват до Йерусалим+ за празника Пасха. 42 И когато стана на дванайсет години, по обичая+ си те отидоха на празника 43 и бяха там през всичките дни. Но когато се връщаха, момчето Исус остана в Йерусалим, без родителите му да забележат. 44 Като мислеха, че върви заедно с другите от групата, те изминаха един ден път+ и тогава започнаха да го търсят сред роднините и познатите. 45 Но не го намериха и се върнаха в Йерусалим, като го търсеха усърдно навсякъде. 46 След три дни го намериха в храма+ да седи между учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47 А всички, които го слушаха, се удивляваха непрекъснато на неговото разбиране* и на отговорите му.+ 48 И когато го видяха там, родителите му бяха поразени, и майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Ето, баща ти и аз разтревожени те търсим навсякъде.“ 49 А той им каза: „Защо трябваше да ме търсите? Не знаехте ли, че ще съм в дома на Баща си?“+ 50 Но те не разбраха думите, които им каза.+

51 И той тръгна с тях и отиде в Назарет, и им се подчиняваше.+ А майка му грижливо пазеше всички тези думи в сърцето си.+ 52 И Исус растеше, напредваше в мъдрост+ и придобиваше все повече благоволението на Бога и на хората.+