Марко
8 В онези дни, когато отново се беше събрало голямо множество и нямаха нищо за ядене, той извика учениците и им каза:+ 2 „Жал ми е+ за хората, защото вече три дни стоят при мене и нямат нищо за ядене, 3 и ако ги отпратя гладни по домовете, ще им се изчерпят силите по пътя. Някои от тях са от много далече.“ 4 А учениците му отговориха: „Как е възможно на това отдалечено място някой да нахрани тези хора с хляб?“+ 5 Той ги попита: „Колко хляба имате?“ Те казаха: „Седем.“+ 6 И той нареди на хората да се разположат на земята, взе седемте хляба, благодари в молитва,+ разчупи ги и започна да ги раздава на учениците, за да ги поднасят на хората, и те ги поднасяха.+ 7 Имаха също и няколко малки риби и като благодари в молитва за тях*, той нареди да ги раздадат.+ 8 И всички ядоха и се наситиха, и каквото остана, беше събрано в седем пълни коша.+ 9 А там имаше около четири хиляди мъже. Накрая той ги отпрати.+
10 И незабавно се качи в лодката със своите ученици и отиде в пределите на Далманута.+ 11 Тогава дойдоха фарисеите и за да го подложат на изпитание, започнаха да спорят с него, настоявайки за знамение от небето.+ 12 И като въздъхна дълбоко,+ той каза: „Защо това поколение толкова настоява за знамение? Казвам ви истината, никакво знамение няма да бъде дадено на това поколение.“+ 13 Тогава ги остави, качи се отново в лодката и отиде на отсрещния бряг.
14 Но те бяха забравили да вземат хляб и освен един–единствен хляб нямаха нищо в лодката.+ 15 И той ги предупреди: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.“+ 16 А те започнаха разгорещено да обсъждат помежду си, че нямат хляб.+ 17 Като забеляза това, той им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб?+ Нима още не проумявате и не разбирате? Нима сърцата ви са невъзприемчиви?+ 18 ‘Нима не виждате, макар че имате очи? Нима не чувате, макар че имате уши?’+ И не помните ли 19 в колко кошници събрахте каквото беше останало, когато разчупих петте хляба+ за петте хиляди мъже?“ Те му отговориха: „В дванайсет.“+ 20 „А когато разчупих седемте за четирите хиляди мъже, в колко коша събрахте каквото беше останало?“ И те му отговориха: „В седем.“+ 21 Тогава той им каза: „Още ли не разбирате?“+
22 И пристигнаха във Витсаида. Там хората доведоха при него един сляп човек и го молеха да го докосне.+ 23 И той хвана слепия за ръка, изведе го извън селото и като плю+ върху очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ 24 А човекът погледна и каза: „Виждам хора, понеже различавам нещо като дървета, но те ходят.“ 25 Тогава той положи отново ръце върху очите на човека и той напълно прогледна и оздравя, и вече виждаше всичко ясно. 26 И го изпрати да си върви, като каза: „Но не влизай в селото.“+
27 След това Исус и учениците му тръгнаха към селата на Кесария Филипова и по пътя той попита учениците си: „Какво казват хората, кой съм аз?“+ 28 Те му отговориха: „Йоан Кръстител,+ а други — Илия,+ трети пък — един от пророците.“+ 29 А той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ Петър му отговори: „Ти си Христос.“+ 30 Тогава той строго им нареди да не казват на никого за него.+ 31 И започна да ги поучава, че Човешкият син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит+ и да възкръсне след три дни.+ 32 Той говореше открито за това. Но Петър го отведе настрани и започна да го укорява.+ 33 А той се обърна, погледна учениците си и смъмри Петър: „Махни се от мене, Сатана, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“+
34 После повика множеството и учениците си при себе си и им каза: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб* и нека ме следва непрекъснато.+ 35 Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене и добрата новина, ще го спаси.+ 36 Наистина, от каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но да изгуби живота си?+ 37 И какво ще даде човек в замяна на живота си?+ 38 Защото ако някой се срамува от мене и от моите думи сред това поколение, което прелюбодейства и е грешно, тогава и Човешкият син ще се срамува+ от него, когато дойде в славата на своя Баща заедно със светите ангели.“+