2 Коринтяни

1 Павел, апостол+ на Христос Исус според Божията воля, и Тимотей,+ нашият брат, до Божия сбор*, който е в Коринт, заедно с всички свети личности,+ които са в цяла Ахаия*:+

2 Незаслужената милост и мирът от Бога, нашият Баща, и от Господаря* Исус Христос да бъдат с вас!+

3 Благословен да бъде Богът и Бащата+ на нашия Господар Исус Христос, Бащата на нежното състрадание+ и Богът на всяка утеха,+ 4 който ни утешава във всички трудности,+ за да можем и ние да утешаваме+ хората, намиращи се в беда, чрез утехата, с която ние самите сме утешавани от Бога.+ 5 Защото точно както нашите страдания за Христос са в изобилие,+ така и утехата, която получаваме, е в изобилие чрез Христос.+ 6 И ако ние сме в беда, това е за вашата утеха и за вашето спасение.+ И ако сме утешавани, това е за вашата утеха, която ви помага да издържите същите страдания, които и ние понасяме.+ 7 Така че надеждата, която имаме във връзка с вас, е непоколебима, като знаем, че както участвате в страданията, така ще участвате и в утехата.+

8 Защото, братя, искаме да знаете за премеждието, което ни сполетя в Азия*,+ и че бяхме подложени на изключително голям натиск, който надхвърляше силите ни, така че не бяхме сигурни дори за живота си.+ 9 Всъщност дори усещахме вътре в себе си, че вече сме получили смъртна присъда. Това беше така, за да не разчитаме+ на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите.+ 10 Той ни избави от тази смъртна опасност и още ще ни избавя.+ И ние се надяваме, че ще ни избавя и занапред.+ 11 Вие също можете да помогнете за това със своите усърдни молитви за нас,+ защото така мнозина ще благодарят+ на Бога за нас заради милостта, която е проявена към нас вследствие на многобройните молитви.+

12 Понеже ние се хвалим с това — и го казваме с чиста съвест,+ — че в света, и най–вече сред вас, ние постъпвахме със святост и с искреност, на която ни учи Бог, като не разчитахме на човешката мъдрост,+ а на Божията незаслужена милост. 13 Защото наистина не ви пишем нищо друго освен това, което знаете добре или което разбирате точно, и което се надявам да продължавате да разбирате чак до края,+ 14 както и разбрахте до известна степен, а именно, че можете да се хвалите с нас,+ както и ние ще можем да се хвалим с вас в деня на нашия Господар Исус.+

15 И като бях изпълнен с тази увереност, преди възнамерявах да дойда при вас,+ за да имате още една+ възможност за радост, 16 и след като се отбия при вас, да отида в Македония*,+ и после да се върна от Македония отново при вас+ и да ме изпратите+ по пътя към Юдея. 17 Нима проявих лекомислие, като възнамерявах да направя това?+ И дали намеренията ми са дотолкова подвластни на плътта,+ че хем казвам „да, да“, хем „не, не“?+ 18 Не, защото може да се разчита на Бога, че нашите думи към вас не са първо „да“ и после „не“. 19 Защото Божият син,+ Христос Исус, който ние, тоест аз, Силуан* и Тимотей,+ проповядвахме сред вас, не стана „да“ и после „не“, но казаното „да“ чрез него стана „да“.+ 20 И колкото и многобройни да са Божиите обещания,+ те станаха „да“ посредством него.+ Затова чрез него казваме „амин“*,+ за да отдаваме слава на Бога. 21 Но онзи, който потвърждава, че вие и ние принадлежим на Христос, и онзи, който ни помаза,+ е Бог. 22 Той е сложил печата+ си върху нас и е дал духа+ в нашите сърца като залог+ за онова, което ще дойде.

23 Сега, залагайки душата си, призовавам Бога за свидетел+ — все още не съм дошъл в Коринт, защото ви щадя.+ 24 Това не означава, че сме господари+ на вярата ви, но съдействаме+ на вашата радост, защото вие устоявате+ благодарение на своята вяра.+